Въпреки че симптомите на целиакия (глутенова непоносимост) могат да бъдат трудни за проследяване, съвременните тестове значително улесняват диагностицирането на това автоимунно заболяване.
Целиакията представлява сериозна форма на непоносимост към глутен – растителен протеин, който се съдържа в много от зърнените култури, които консумираме в ежедневието си.
При хора, страдащи от целиакия, глутенът задейства произвеждането на антитела от имунната система. Най-често срещаният тип антитела са антитела срещу тъканна трансглутаминаза (t-TG) от типа IgA. Тестовете за диагностициране на целиакия се основават главно на откриването на тези антитела. Освен тези тестове, има още няколко метода, по които може да се установи дали именно глутеновата непоносимост причинява съответните оплаквания.
За диагностицирането на целиакия следва да се обърне внимание на факторите по-долу:
Симптоми, които съвпадат с тези при целиакия
Наличието на специфични антитела в кръвта
Подобрение на общото здравословно състояние при спазване на безглутенов хранителен режим
Изменения в лигавицата на тънкото черво (потвърдени след биопсия)
Генетично предразположение – HLA-DQ2 / DQ8
Лекарите разделят пациентите, които могат да бъдат диагностицирани с целиакия, на две групи, независимо от тяхната възраст. Това са пациенти със симптоми на глутенова непоносимост и пациенти, които попадат в рискова група (например, имат родители или деца, при които е открита целиакия).
Серологични тестове за определяне на антитела в кръвта
При непоносимост към глутен се образуват специфични антитела от тип IgA, насочени срещу тъканната трансглутаминаза (t-TG). Серологичните тестове като GLUTEN’ALARM са създадени да засичат именно тези антитела, които да послужат като доказателство за непоносимост към глутен, когато те са достатъчно концентрирани (>10U/ml, определени спрямо референтни панели от проби).
Високоефективните кръвни тестове са първият скринингов метод, който трябва да се приложи за откриване на целиакия. С точност от 97%, този вид тестване е изключително надежден при съмнения за глутенова непоносимост.
В някои случаи, въпреки наличието на симптоми, нивата на IgA имуноглобулин в кръвта може да са твърде ниски, което да доведе до фалшиво отрицателен резултат за целиакия. Причината за това обикновено се крие в твърде ранното започване на безглутенов хранителен режим на пациента преди да са извършени необходимите тестове. В тези случаи се тества и концентрацията на IgA имуноглобулин в кръвта.
Следващи стъпки след тестване
Ако тестът за глутенова непоносимост (целиакия) в домашни условия GLUTEN’ALARM даде положителен резултат, лекуващият лекар може да прибегне до ендоскопия на тънкото черво (ентероскопия) и биопсия. Резултатите се изследват под микроскоп за увреждания на ганглиите на чревния тракт.
При децата биопсията може да бъде избегната при наличие на следните условия:
Проявени симптоми на целиакия
Положителен тест за антитела срещу тъканна трансглутаминаза (t-TG) от типа IgA
Дефицитът на IgA имуноглобулин е изключен
Положителен тест за анти-ендомизиумни антитела (EMA)
Генетично предразположение – HLA-DQ2 / DQ8
Важно е да се отбележи, че при някои хора глутеновата непоносимост е асимптоматична и се открива по-трудно. Напоследък зачестяват и формите на целиакия, при които не се проявяват толкова стомашно-чревни симптоми, а преобладават симптоми като постоянна умора или болки в ставите, мускулите и костите.
Веднага след правилното диагностициране на целиакия е необходимо започването на стриктна и непрекъсната безглутенова диета, за да бъдат избегнати възможни здравословни усложнения. Безглутеновият хранителен режим се въвежда само след изследване и правилно диагностициране от лекар.
Comentarios